Васильовден или Банго Васил (буквално „Куцият Васил“) се празнува от всички роми в България. Празникът е известен като „Ромската Нова Година“. Дните са свързани с няколко ромски легенди. Според първата Банго Васил е Свети Василий Велики – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола и спасява давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е историческа личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или приютява бягащ от неприятелите си ром.

Подготовката за празника започва седмица преди 13 януари. Купува се гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12 януари и задължително да преспи в къщата „за да не избяга късмета“. Сутринта на 13 януари. гъската или петелът се коли и към 14 ч. започват реалните приготовления. Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят непременно от дрян, различна е украсата.

Василица е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички ромски групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън, дори в двора и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите категорично отказват традиционното си гостоприемство.