Васильовден или Банго Васил (буквално „Куцият Васил“) се празнува от всички роми в България. Празникът е известен като „Ромската Нова Година“. Дните са свързани с няколко ромски легенди. Според първата Банго Васил е Свети Василий Велики – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола и спасява давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е историческа личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или приютява бягащ от неприятелите си ром.

Подготовката за празника започва седмица преди 13 януари. Купува се гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12 януари и задължително да преспи в къщата „за да не избяга късмета“. Сутринта на 13 януари. гъската или петелът се коли и към 14 ч. започват реалните приготовления. Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят непременно от дрян, различна е украсата.

Василица е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички ромски групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън, дори в двора и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите категорично отказват традиционното си гостоприемство.

#gallery-1 { margin: auto; } #gallery-1 .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 33%; } #gallery-1 img { border: 2px solid #cfcfcf; } #gallery-1 .gallery-caption { margin-left: 0; } /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */