Всяка година в последната сряда на месец февруари се отбелязва деня за борба с училищния тормоз, познат като „Ден на розовата фланелка“. Инициативата започва през 2007 година в Канада.

Началото на тази история е поставено от две момчета – Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те решават да подкрепят свой съученик, който е подложен на подигравки и тормоз в своето училище, след като се появява облечен с розово поло.

Двете момчета решават да купят розови тениски и на следващия ден ги раздадат в учебното заведение на всички, които са съгласни да покажат съпричастност с тормозения им приятел. По този начин те оказват морална подкрепа на своя връстник и приобщават и други към тях.

Инициативата освен това надхвърля границите на училището и се превръща в световна кампания срещу насилието. Целта й е да се повдигне темата за толерантността между връстниците, което прераства в Световен ден против тормоза в училище.

През 2008 година последната сряда от февруари официално е обявена за ден срещу тормоза в училище от премиера на Британска Колумбия. Оттогава насам, инициативата среща подкрепа във все повече държави и става популярна сред милиони ученици.

В този ден от месеца децата идват на училище, облечени в розови фланелки, за да се обявят срещу тормоза между съученици и насилието в училище.

Защо трябва да говорим за тормоза в училище: факти и статистика

Жертва на тормоз в училище стават момчета и момичета, независимо от тяхната възраст, показват статистиките по темата. Насилието може да е физическо, психическо и емоционално, но без значение от неговата форма, то винаги е травмиращо за детската психика и здраве.

Различните форми на агресия трябва да бъдат остро осъждани и да се търси начин за преустановяването им, категорични са специалисти по личностно развитие, педагози и възпитатели. Според експертите решаването на проблема започва първо от поставянетото му като тема за дискусии за неприемане на тормоза. След което е необходима активна работа с децата, които са жертва и с тези, които причиняват агресия.

За съжаление училищните прояви на тормоз са широко разпространени. Те са под най-различни форми – физически тормоз и психически тормоз. Някои деца стават обект на подигравки и обиди. Техни съученици им измислят прякори и грозни обръщения.

Други деца са директно нападани физически, което може да е блъскане, удряне или нанасяне на побой. Най-често сила демонстрират по-големите батковци и каки над малките ученици. Друг път споровете прерастват във “война” между връстници и съученици.

Как стоят нещата в България

Насилието в училище е факт. Това показва и официалната статистика за България. По данни на УНИЦЕФ близо 50 процента от нашите деца са били жертва на тормоз в училище. Резултатите са от национално проучване за 2021 година.

Мащабното изследване сочи още, че 47 на сто от малчуганите са преживели форма на насилие, което означава, че всяко второ дете в страната е потърпевшо от подобни прояви на неприемливо поведение. Анкетираните посочват, че те са били подложени на емоционално, психическо или физическо насилие в своето учебно заведение.

Тревога буди и фактът, че малко повече от 11% от децата на възраст между 10 и 19 години в страната, което е 73 808 момчета и момичета, страдат от психическо разстройство. Социалната тревожност също нараства при подобни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *