Футболист

Борислав Страшимиров е един от най-силната генерация на Ботев /Враца/, защитавала клубната чест по футболните терени на България. Има 147 мача в „А“ група и общо над 250 двубоя с участието си в „Б“ и „В“ групите. Заради дефанзивните функции, с които е бил натоварван, рядко е излизал на позиция да бележи, но въпреки това в актива си има 1 гол. Идва в началото на 1985 г. и остава до 1994 г.

„Имах щастието да играя в Ботев /Враца/ цели 10 години. Бях рамо до рамо с едни от най-добрите български футболисти. Бях съотборник на шестима национали на България: Илия Вълов, Валери Цветанов, Цветан Данов, Емил Маринов, Илия Войнов…а от Ботев за големия футбол беше тръгнал и Цветан Йончев. Това беше най-силното поколение на Ботев /Враца/ и за мен беше огромно удоволствие да съм част от него. Преди домакински мач си говорехме по между си за това с колко гола ще победим, а не дали ще спечелим срещата. И нямаше значение кой гостува – някой гранд или наш абонат, беше въпрос на време да го победим“, казва Страшимиров.

Кариерата му започва в Ком /Берковица/, където играе 2 години. След това се премества в Първа атомна /Козлодуй/, където треньор е Петър Кирилов. Остава 2 години и 4 месеца. Имал предложения от други отбори, но понеже не обичал да обикаля от клуб в клуб, предпочел да не сменя отбора. Ходил в Дунав /Русе/, но не му харесало. Предлагали му и в Локо /Мездра/, където по онова време има силна генерация в „Б“ група: Петьо Петров, Валето Ценов-Пилата, Редовски… Старши-треньорът на „железничарите“ Семко Горанов го увещавал: „Ела при мен и само след година ще те вземат за елита от Ботев /Враца/!“, спомня си Страшимиров. Но не могъл да избяга от съдбата. В мач между Ботев и сборен отбор от Козлодуй, Роман и Мездра врачани бият с 4:1, а голът за сборната формация е негов. Тогавашният старши-треньор Петър Каменов му предлага да облече зеления екип и бранителят приема да дойде в „А“ група.

„Нещата обаче не се получиха добре в началото. Дадоха ми анцуг без ластик, а обувките бяха с пластмасови бутони и ме накараха да направя 10 обиколки, като трябваше да тичам и да си държа долнището да не падне. Затова стоях ден до пладне и се прибрах в Крушовица, откъде съм. А отборът трябваше да замине на лагер във Вършец. След като не се появих, започнаха да ми звънят по телефона. Обясних, че не е нормално отбор от „А“ група да няма екипировка. Дадоха ми за пример Плевен, където Пламен Гетов уж се готвел с „гумени цървули“. На следващия ден, като видяха, че няма да мине с добро, вкараха в действие и заплахи. Дадоха ми на телефона полк. Кръстев, шеф на военното окръжие. Каза ми, че ако не отида в Ботев, ме чака 3-месечен запас, през който ще чистя почти всеки ден сняг на стадион „Христо Ботев“. Не можах да откажа на тази „оферта“, смее се Страшимиров, но тогава не му било до шеги.

След бойкота събеседникът ми се включил в тренировките. Няколко дни след пристигането му отишли на лагер в Сандански, където била предвидена контрола със Славия, а преди нея наставникът Петър Каменов изгонил от лагера Венци Божилов заради нарушаване на режима. Страшимиров влязъл на мястото му в сърцето на отбраната и се представил добре, а Ботев победил „белите“ с Петър Александров в състава си с 1:0.

„По онова време да пробиеш в Ботев /Враца/ беше много трудно. За да станеш титуляр, трябваше да умре онзи, на чието място отиваш. А Венци Божилов беше много добър. Кавалер на звездите на в. „Народен спорт“. Върнаха го в отбора и моето място пак взе да изстива. Изкарах 4 мача резерва, след което Петър Каменов ми предложи да играя ляв бек на мястото на Валери Греков. А се задаваше мач с Тракия /Пловдив/. Бойко Краев ме предупреди, че трябва да пазя Пашев или Костадинов, които са „по-бързи от вятъра“. Играх. Паднахме с 0:2, но поне видяха, че мога да играя и на друго място. После бихме ЦСКА с 3:0, а в мача пазих Стойчо Младенов. След това дойде „кървавия финал“, след който извадиха червени и сини от футбола. А ние трябваше да решим третото място със Славия. Паднахме с 1:2, въпреки че Тошко Митов вкара гола, с който поведохме“, спомня си Страшимиров.